Мъдрост от Шри Шри Рави Шанкар в „Да празнуваш любовта“

„Да празнуваш любовта“ на Шри Шри Рави Шанкар е плод на неговата седем годишна традиция да дарява хората със своята мъдрост под формата на седмични беседи. По време на пътуванията си от Бига Сар в Калифорния до Делхи, Индия в периода от 1997 до 2002година, Шри Шри запознава милиони хора по целия свят със своите знания, събрани след това и в томовете „Лично напътствие за искрено търсещия“. Мъдростта на Шри Шри от този период се отпечатва и в България под формата на двутомно издание – „Да празнуваш тишината“ – обхващащо седмичното знание от първите пет години и „Да празнуваш любовта“ – съдържащо мъдростта на Рави Шанкар през последните две години от неговото пътуване.

Следвайки структурата на първия том, съдържанието на „Да празнуваш любовта“ е по-скоро тематично, отколкото хронологично. Първата част на книгата от една страна е насочена към емоциите, които ни пречат по пътя към личностно израстване като гняв, насилие, тревоги, амбиция. В тази глава Шри Шри говори за начина, по който бихме могли да възприемаме и грешките, навиците, обвиненията, а дори и природните бедствия, за да достигнем знанието, което ни носи хармонично съществуване. За постигането на вътрешен мир Рави Шанкар обръща вниманието ни и към онези добродетели като хумор, ентусиазъм, скромност, любов, които утвърждавайки у себе си ни помагат да водим осъзнато съществуване тук и сега.

С осъзнаване на живота сам по себе си, ние бихме могли да го направим истинско празненство, възпитавайки у себе си принадлежност и баланс. Това ни разкрива втора част от „Да празнуваш любовта“, в която се говори за по-фините аспекти от нашето съществуване като свобода, знание, жертване, духовност или как да гледаме ден след ден на света с удивление.

Така по пътя на седмичните знания достигаме и до трета глава, в която Шри Шри разкрива най-голямата мъдрост относно разбирането ни за Бог, за начина по който възприемаме и общуваме помежду си, а и с цялата Вселена, за да разпали у нас любовта, с която да направим от живота си празнуване.

„Да празнуваш любовта“ на Шри Шри Рави Шанкар носи мъдрост, която, за да разбереш и приемеш е нужно време, спокоен ум и медитация. Сборник със знания, които няма да ти предоставят наготово отговорите на всички твои въпроси, но ще очертае път към личното ти себепознание, за да достигнеш Бог – да празнуваш любовта.

 

Индийка учи български език и разказва балкански приказки

“Не забравяйте да дишате с пълни дробове и да се усмихвате” , съветва индийската учителка по йога Камлеш Барвал

Световноизвестната индийската инструкторка и създателка на Шри Шри йога Камлеш Барвал провежда тази седмица курс в Националния дворец на културата и учи български език. Тя вече може да казва различни поздрави по нашенски без акцент, дори и трудни думи и изрази като “щастие” и “усмивка”, “пеперуда”  “усмихвато дете ” , “Лека нощ!” .

Камлеш разказа на курсистите една история с Настрадин Ходжа – забавен герой, който присъства във фолклора на всички балкански народи. Според нея хумористичните ситуации, в които попада Настрадин имат по-дълбок
философски смисъл, върху който си струва да се замислим. В един от разказите популярният шегаджия шари с бърза скорост улиците на града, възкачен на магаре и дори няма време да поздрави своя приятел Райко. На въпрос за къде бърза, той отговоря: “Не знам, попитай магарето!” “Задавате ли си въпроса кои сте, накъде отивате, забравили ли сте да се усмихвате?”, попита Камлеш курситите. Тя даде за пример малките деца, които греят от щастие, независимо дали живеят в голяма или малка къща, далибаща им има кола или не.

Повече от 12 г. Камлеш Барвал е учител по йога към фондация „Изкуството да живееш“ (Art of living) *. “Обикалям света, за да уча хората как да се освобождават от стреса и да живеят с усмивка”, обяснява 34-годишната Барвал. Тя споделя, че като студентка по финанси била много амбициозна и изнервена, често страдала от главоболие. Един ден отишла на курс по йога и се почувствала много добре. Не след дълго си дала сметка, че не се вдъхновявя от перспективата да се занимава с парични потоци, затворена в офис. И станала йога инструктор.

Камлеш обяснява, че съвременните хора използват едва 30% от капацитета на белите си дробове. С редовни дихателни упражнения всеки би могъл да увеличи дихателния си обем два-три пъти. И оттам ще подобри достъпа на
кислород до различните органи и здравословното си състояние. Много полезни в това отношение са коремните дихателни упражнения. “При вдишването коремът трябва да изпъкне, а при вдишването трябва динамично да се прибере навърте”, обяснява  инструкторката.  Тя допълва, че за да запази здравето си, човек трябва да знае как да се освобождава от стреса, натпупан през деня. Едно лесно упражнение зарежда с енергия тялото само за няколко миинути. Техниката е известна на Изток като „бастрика“. Китките се свиват в юмруци и се вдигат до раменете, лактите са свити. Поема се дълбоко въздух през носа и ръцете се изтласкват рязко нагоре с опънати лакти и разтворени пръсти. Докато се издишва енергично през носа, ръцете се връщат в изходно положение. Упражнението
се прави на три серии по 20 вдишвания и издишвания с почивка от минута-две помежду им. В края на упражнението очите се затварят, погледът се насочва навътре и човек трябва да се отдаде за кратко на усещането, което изпитва.

Камлеш припомня, че е много полезно да се хапва куркума. Подплавката има антимикробно действие, стимулира имунната и сърдечната система и освежава мозъчната дейност. Тя облекчава храносмилането,  разлага мазнините и
отстранява негативните ефекти след прекаляването с алкохол. Лечебното растение е богато на антиоксиданти, сред които и витамин С и Е.

*Фондация Art of Living („Изкуството да живееш“)е международна хуманитарна организация със специален консултативен статут към ООН и Световната здравна организация. Тя е създадена преди 28 години от индиеца Шри Шри Рави Шанкар – световно признат радетел за мир и организатор на образователни и благотворителни програми в над 150 страни. У нас фондацията организира курсове по йога, медитация, специални техники, насочени към млади хора, които да разгърнат пълния си потенциал и др. (www..artofliving.org/bg-bg)

Източник Румяна  Милева, в. “Целокупна България”

Всичко, което желаем е щастие!

Човешките създания сме едни крехки и стремителни макромолекули, които непрекъснато се блуждаем в своите мисли. Постоянно изискваме от майката природа някакви неща. Очакваме енергията, която влагаме да ни се връща като божествен бумеранг.

Навярно и ти ежедневно изпращаш послания в космоса с твоите думи и действия. На подсъзнателно ниво ежесекундно предизвикваш висшата енергия да ти дава знаци, маркери и отражения. Ако си склонен да вярваш в себе си, то автоматично означава, че ти мечтаеш и въображението ти завърта вихрушка от желания. Те, като форма на твоето вътрешно Аз, са пътят с вечния огън към твоето щастие.

Колебаеш ли се? Недей! Желанията са твоето щастие. Не изпускай нито едно от тях, защото животът е един и ти сам го градиш, полагайки основите му само чрез едно зрънце мисъл.

Желанията за сетивни удоволствия са заредени по природа с енергия и тези желания се неутрализират, когато се движат към предмета на твоите сетива.

Ако с умение можеш да отведеш желанията си по-дълбоко в себе си към центъра на твоето съществуване, едно друго измерение на вечно удоволствие, трепет, блаженство и неумираща любов ще се разкрие в теб. Похотта, алчността, властта и завистта са мощни, понеже те не са нищо друго освен енергия, а ти си нейният извор – чистото електричество. Посветеността и отдадеността поддържат чистотата на твоето електричество и те издигат нагоре.

Щом разбереш, че ти си удоволствие или електричество, страстните ти желания затихват и изгрява спокойствие. Спомняйки си, че си смъртен, те прави жив сега и те освобождава от желания и неприязън.

Желанията убиват радостта, а всъщност целта на всички желания е радост. Винаги, когато щастието изчезне от живота ти, погледни дълбоко в себе си и ще видиш, че това е заради желанията. Ако непрекъснато живееш в страх, този страх ще стане реалност и тогава отново ще си кажеш:                                                                                        „Ето, бях прав!“

Да, прав си, но правотата ти не е от това, че си знаел за твоят неуспех. Прав си, защото страхът и колебанието в твоите желания са взели превес над твоите мисли. Желанието да осъществиш твоята идея е било засенчено и помрачено от негативната енергия, която си вложил на емоционално ниво. Ако искаш нещо силно и от цялото си същество, не бива да го подлгаш на съмнения. Просто пусни желанието си в пространството. Почувствай го, визуализирай го, приеми го, че вече се е случило, благодари на вселената и забрави за това желание. Ще видиш, че много скоро мислите ти ще покълнат и ще се покажат на бял свят, така както пониква една красива роза.

Сигурно ще си кажеш, че и розите имат бодли, но в случая не е така. Ако ти създадеш една чиста и неподправена мисъл, без колебания и негативни мисли, то тогава и реализацията ще бъде без бодли. Вярвай, че си способен само и единствено на съществуването си чрез своите добродетели. Забрави всички табута, стереотипи, бутни илюзорните стени и бариери, бъди свободен.

Човешката мисъл е безгранична и невероятно силна. Както ти, така и аз, сме силни и волеви творения, които можем дапостигнем и преодолеем всичко. Светът ще кажеш, че е книга, но аз твърдя, че това е грешно. Ние не живеем по сценарии. Живеем така, както сами си пожелаем. Всички искаме щастие и любов. Ти навярно си мечтаеш за светло и безпроблемно бъдеще. Не го мисли! Представи си, че си една светулка и твоята светлина може да огрява само 5 сантиметра пред теб. Това е разковничето. Не гледай и не мечтай за далечното бъдеще, а мечтай за следващите 5 сантиметра. Бъди уверен, че те ще са много по-озарени от тези, който сега минаваш. Лети високо и никога не поглеждай назад. Всяка една секунда е вече минало. Не се обвинявай и не търси причини. Просто мисли за сега и след една секунда.

Сега вече мога да ти разкрия в какво вярвам аз! Животът е безкрайно меню от желания. Хубавото на това меню е, че е безплатно. Тук няма нужда да плащаш с пари или каквито и да било средства. Четейки това меню ти избираш не само желанията си, но и това, в което да вярваш и това, което да те съпровожда през останалите 500 сантиметра. Звучи невероятно, нали? Не пропускай да мечтаеш! Не пропускай да желаеш своето щастие.

Та нали все пак всичко, което желаем, е щастие. Не се е родило създание, което да желае нещастие. Никога не се е случвало преди и никога не ще се случи и за напред!

Когато твоят малък ум се умори да тича насам-натам и да се скита, той ще достигне до заключението: “Желанията ми убиха моето щастие.”

Всички желания са за щастие. Това е целта на желанието, нали? Но колко често желанието ти те отвежда до целта? Замислял ли си се каква е природата на желанието? То просто означава утре, а не сега. Но радостта никога не е утре, тя е винаги сега.

Как би могъл да имаш желания, когато си радостен? И как би могъл да бъдеш истински радостен точно сега, когато имаш желания? Изглежда сякаш желанията водят към щастие, но всъщност не са в състояние да го направят. Вземи своите свободни решения, направи адекватните действия в тяхна защита и започни да усещаш щастието дори само чрез една неподправена и искрена усмивка. Ето защо желанието е само началото на щастливия край!

Статията е вдъхновена от мъдрости на Шри Шри Рави Шанкар и в нея присъстват цитати от негова лекция!

Редактор: Теодора Тодорова

Шри Шри Рави Шанкар – Мъдрост за ценностите

Тапаха (Tapaha) е да преживяваш пртивоположни или взаимноизключващи се ценности безропотно. Осъзнаваш ли какво казвам? Ти шофираш на някъде и  чувстваш, че ти се спи. Време е за сън. Но, за теб няма значение дали още два или  три часа ще се наложи да продължиш, Ти  казваш: „Това няма значение. Ще стигна у дома „. Ти няма да кажеш: „Вече е 10:00 часа. Време е за сън. Аз ще спя сега „. Ти не паркираш колата си някъде и просто да  заспиш, освен ако желанието за сън не е абсолютно непоносимо.

По същия начин, ако си гладен, ти казваш, „Не съм гладен. Аз искам да издържа тази прочистваща диета. Искам да изчистя тялото си. Аз ще постя, ще съм просто на сок или вода „. Вие решавате, сами за себе си, да направите нещо, което е  необичайно. Това е тапаха (tapaha). Осъзнаваш ли какво ти казвам?

Ти знаеш, че това което ще направиш е от полза за теб, резултата от това действие ще много добър. „Това е от полза за мен, аз ще го направя“. Подобно на това, да правиш упражнения. Хората отиват на фитнес. Това не е шега, те не отиват за удоволствие да вдигат тежести и да полагат усилия. Това не е приятна работа. Същото е и с колоезденето. Но някои хора го правят. Защо? Те знаят, че това е добро за тяхната система, за тяхното здраве. Тази издръжливост и упоритост се нарича тапаха (tapaha).

Свадхиая (Swadhyaya) означава да бъдеш осъзнат, да се самообучаваш, да наблюдаваш мислите, емоциите си,  както и от къде те идват, кой е техния източник. Откъде мислите идват? Какво се случва вътре в теб?  Да изучаваш себе си, да се самоизследваш, това е свадхиая(swadhyaya).

Ешварапранидхана (Eshwarapranidhana) означава да се отдадеш на Божественото,  любов към Божественото. Тези три неща  съставляват Крия Йога. Какво прави всяко едно от тях за теб? Какво  правят всички, взети заедно за теб?

(IISutra 2)

„Samadhibhavanarthahakleshatanukaranarthascha“

самадхи = медитативно състояние; bhavanarthaha = води; klesha = трудности; tanukarana = намаляване; cha = и

„Те водят до самадхи, хладнокръвие и  преодоляване на трудностите.“

Kleshatanukaranarthascha-те намаляват страданието. Те намаляват мизерията в живота.

Samadhi bhavanarthaha води до самади, хладнокръвие. Има някои хора, които ходят в много горещо време без да носят обувки. От страни, това изглежда като някакъв вид мъчение. Ти се чудиш – защо този човек се самоизмъчва? Но ако действително говориш с него, той е толкова свикнал с това, тялото му е много силно и издържливо, адаптирано към тези условия. Той може да понесе тази топлина и тези климатични условия. Но за някой друг, това би било непоносимо.

Така че, тапас (tapas) те прави силен, издържлив. Ако идваш от Калифорния в Швейцария, трябва да носиш един пуловер върху друг и освен това палто или друга връхна дреха. Трябва здраво да се навлечеш. Но ако идваш от северозападната провинция или още по- нагоре, студеното  време няма да е нищо особено за теб. Би могъл да ходиш дори и без пуловер. Това е така, защото тялото ти се е приспособило към суровите климатични условия. Осъзнаваш ли това, което казвам?

Чрез силна воля и постоянство да прминеш през това, което не е много лесно е тапас. Това те прави по-силен. Хората могат да разтегнат това поятие и до друго измерение. Те могат да станат мазохисти, да се измъчват. Съществуват два вида тапас:  тапас за тялото  и тапас за думите, за словото и тапас в ума.

Аюрведични готварски спомени с Изкуството да живееш

За първи път в България се проведе аюрведичен готварски курс на фондация Изкуството да живееш от невероятния Уейн Федърстойн в София, Шумен и Стара Загора.

Курсът беше воден от Уейн Федърстоун, аюрведичен готвач и автор на книгата „Happy, hyper or heavy? Which food makes you happy?“ (Щастлив, трескав или тежък? Коя храна те прави щастлив?). Уейн е известен със спокойния си подход, който позволява на неговите курсисти, да имат едно забавно и същевременно практически насочено кулинарно преживяване, като всичко се обяснява по много нагледен и ясен начин.

 

Ето и какво споделиха с Изкуството да живееш нашите участници в аюрведичния готварски курс от Шумен!

„Благодаря на фондация Изкуството да живееш, че ни подариха тези чудесни моменти с аюрведичния готвач и учител Уейн Федърстоун. Научих много неща за това, как да водим един здравословен начин на живот, свързан с природата. Мисля, че в този изпълнен с напрежение и агресия свят, всички имаме нужда от повече знание за това как да живеем в хармония със себе си и природата. Удоволствие е, препоръчвам аюрведичния готварски курс на всеки, който е готов – защото аюрведичния готвач и учител на Изкуството да живееш вече е тук. Успех!“

„Мозъкът ни, когато се впечатли от нещо преживяно, той се чувства много радостен и ние го усещаме, без да го съзнаваме, но е така. Освен биологична енергия, всеки от нас се нуждае и от емоции, те са храна за мозъка ни. Всяко постигнато нещо в добра посока ще ни радва и обратно – неуспехите пораждат притеснение, и за да не се случва последното, винаги започваш с по-малки очаквания. Тогава постигаш винаги по-добри резултати. На аюрведичния готварски курс на Изкуството да живееш намерих отговора на много въпроси, които са свързани с досегашния ми стил на хранене, труд и живеене. Сега знам много повече и спокойно мога да го разпространявам и научно да се обосновавам защо е така“

Иван Христов

Просветените виждат реалността като сън

“Swapnanidrajnanalambanam va”

swapna = сънища; nidra = спя; jnana = знание за; alambanam = да медитираш върху, да знаеш; va = или

“Знанието за съня и сънищата, също може да те събуди”

–          Йога Сутра на Патанджали

Това означава знанието за съня и сънуването. Това е много интересно. Ти спиш през целия си живот, но никога не си срещнал съня си. В това е иронията. Това е като човек, който цял живот е живял, имайки милиони в ръцете си, но не знаел как да ги изхарчи и тънел в беднотия. Това е като човек, който стои на маса с много вкусни и изтънчени ястия, но не знае, че това е храна и не знае как да я яде и умира от глад. Същото се случва и с нашия живот. Ние сънуваме, но не знаем какво е сънят! Ние не сме разбрали какво е да сънуваш! Когато спиш, какво се случва? Ти се освобождаваш от всичко. Това е сънят. Ако се захванеш дори и за едно нещо, можеш ли да заспиш? Твоята самоличност изчезва. Докато спиш, ти не си нито мъж, нито жена. Няма мъжки или женски сън. Няма сън на беден или сън на богат човек. Няма сън на интелигентен или на глупав човек. Сънят си е сън.

Какво правиш докато спиш?

Освобождаваш се от всички твои идентичности, от това кой си ти, от всички неща, които харесваш и не харесваш. Слава Богу. Това е единственият път, в който ти не се захващаш за нещата, които харесваш и не харесваш. Не можеш да пренесеш никого в съня си. Колкото и скъп да ти е даден човек, той не може да влезе в съня ти. В съня си, ти си лишен от твоята идентичност, от това кой си, от копнежите, ненавистта, нещата, които харесваш и не харесваш. Не е ли така? Ти се освобождаваш от всичко това и какво правиш? Ти просто си почиваш. Ти не правиш нищо.

Точно това е медитацията- да не правиш нищо. За Бога, по време на медитация не прави нищо. И за твое добро, не прави нищо. Не прави нищо и се освободи от всичко, точно както в съна си. Знанието за съня. То те води до самади.

 

Знание за сънищата

Невежите хора правят реалност от сънищата, а просветлените виждат реалността като сън. Пълното невежество се опитва да тълкува сънищата. Просветление е да осъзнаеш, че тази реалност е сън. Виждаш ли разликата? Ако отидеш при просветлен човек и му кажеш, че това е сънят ти, той ще ти каже: „Забрави го. Събуди се”. Когато отидеш при тълкувач на сънища, той ще ти каже: „О! Това значи еди какво си, това еди какво си и т.н.” Те ти пълнят главата с идеи, опитвайки се да ти разтълкуват съня. Какво невежество!

Поддържай ума си фокусиран върху мислите на просветления – Шри Шри Рави Шанкар

“Vitaragavishayamvachittam’’

vitaraga = отвъд копнежи; vishayam = предмети; va = или; chittam = ум

“Този ум, който е освободен от копнежи по материални неща, разцъфва напълно”

-Йога Сутра на Патанджали

Поддържай ума си фокусиран върху мислите на просветления. Сега ти казвам, че ума ти е като вода. Като налееш вода в каквато и да е чаша, водата приема формата и.

По същият начин, върху каквито мисли фокусираш ума си, той ги приема. Умът развива всички тези качества на нещата, които слагаш в него. Така че, в следващата Сутра на Патанджали се казва vītarāgavishayamvāchittam.

Vītarāga: Човек, който е преминал отвъд копнежите; този, който е свободен от тях. Ако мислиш за него/нея, за такъв човек, тогава и умът ти приема тези качества. Започва да усеща мир, спокойствие. Започваш да приемаш всички тези качества и да ги развиваш. Много просто. Vītarāgavishayamvāchittam.

Умът ни е като въздух, енергия, проникваща във всичко. Въздухът няма посока. Не е застопорен някъде. Vītarāgachitta значи всепроникващ. Така че този въздух, лек бриз, тази енергия нахлува в твоята система.

Умът е като етер. Съзнанието ти е като етер, всепроникващо. Но въпреки това, ти налагаш своите копнежи и омраза дори и там. Затова Гуру означава просветлена личност. Не гледай на него като на човешко същество, личност със своите интереси и предпочитания. Въпреки това умът ти мисли какво той харесва и какво не харесва и започваш едно дълго пътешествие в ума си, в което се явяват интереси, предпочитания, копнежи и  омраза.

Вместо това, виж ума си като чисто съзнание, мир и радост. Дори и да се появят някакви мисли, предпочитания, недей да страдаш. „О, аз не трябва да мисля така.” Просто се отпусни. Релаксирай.

Vītarāgavishayamvāchttam. Много просто. Незабавно започваш да притегляш тази енергия и придобиваш тази форма.

Трябва да опиташ това, експериментирай. Помисли си за някой лош човек и ще видиш, че в теб се появяват негативни емоции. Случвало ли ти се е? Сети се за някого, който много те ревнува и ще почувстваш неприятни усещания. Помисли си за някого, който пие много, взема наркотици и е много нещастен и ще почувстваш възли, стягане в тялото си. Случвало ли ти се е? Когато се сетиш за някого, който много те обича, забележи какви приятни усещания ще се появят в теб. Не е ли така?

Vītarāgavishayamvāchittam. Като насочиш вниманието си, ума си върху просветлението, съзнанието ти се събужда, съживява се и се изпълва с все повече светлина.

Затова Исус е казал: „Ако искаш да стигнеш до баща ми, първо трябва да минеш през мен. Няма друг път”. Това означава, че трябва да минеш през Учителя, защото той е достатъчно добър пример. Защото трябва да преминеш отвъд ума си, премини през него. И това, което може да помогне на ума ти е вратата. През вратата, заедно с вибрациите премини през ума си. Тези вибрации, усещания се проявяват в тялото, където читта или умът става витарага, или напълно разцъфнал без никакви пречки.

Стабилност, въпреки дейността на сетивата, е Самади

„Ksheenavruttihi“ – Когато всички тези пет дейности, с които сме си имали работа преди, са утихнали. Да сломиш тези дейности.

„Kshenavrutterbhijatasyevamanergrahetrugrahanagrahyeshutatsthatadanjanatasamapattihi“

Kshena = безсилен; vruttihi = модулации на ума; abhijatasya = прозрачни; iva = като; manehe = кристален; grahitri = знаещият; graana = знаейки; tatstha = да останеш в това; tadanjanata = въпреки че живееш с предмети; samapattihi = самади.

„Правейки модулациите на ума безсилни и прозрачни като кристал, умът, който поддържа сетивата, въпреки че е ангажиран в техния свят, по време на самади, той, сетивата и предметите са в хармония.”

Съзнанието, което се захваща, предметите към които се придържа, сетивата, чрез които се захваща: когато и трите са в хармония, това е самади. Схващаш ли? Този, който вижда- умът, и Азът- този, който наблюдава, са в хармония. Тогава сетивата са в хармония, очите са в хармония.

Очите са инструментът, през който техният притежател вижда. Ушите са инструментите, чрез които чуваш звуци. Така че ушите, звукът и посоката, откъдето той идва са свързани. Те се изострят, стават кристално ясни.

Кога може да се случи това? Когато умът ти не се впуска в съжаление, гняв, очакване и т.н. Доказателство, грешно знание, фантазия, сън и памет. Знаеш ли, когато гледаш планина, ти не просто я гледаш; ти казваш: “О! Толкова е красива”, но не спираш там, а продължаваш, “О това е като Канада, като Хималаите.” Веднага прибавяш нещо към гледката.

Така че ти не я виждаш каквато е, а сравняваш, използваш паметта си. Това не е самади.

Има една много стара приказка в Индия. Един цар чул за градина със слънчоглед, която някакъв човек направил. Била красива слънчогледова градина насред пустинята. Раджастан (щат в Индия) е изцяло в пустинята.

И така, насред тази пустиня, човекът се е трудил и е посял слънчогледова градина. Царят чул за нея и тъй като казвали, че била много красива, той си помислил, че трябва да отиде да я види. Когато отишъл, той видял само един слънчоглед.

Човекът, който я отглеждал, махнал всички други слънчогледи, с изключение на този. Царят попитал: “Какво е това? Аз съм чувал много за твоята градина.” Градинарят отвърнал: “Това е цветето за вас! Когато има много цветя, ти ще сравняваш. Само за да те улесня, аз махнах всички останали цветя. Твоят ум ще започне да пресмята- това е по- голямо, това е още по- голямо. Това е разцъфнало, другото не е.”

Сега, царят нямал друг избор, освен да гледа само едно цвете!

Graheetrugrahanagrahyeshu. Това, което поддържа. Какво поддържа? Умът, душата поддържа зрението, звука. Той владее пространството, паметта, сетивата и предметите, и  тези трите са в самади. Това е Sampattihi Tadasthatadanjaata.

Въпреки че ти си обвързан с дейността на сетивата, не си трескав. Стабилен си. Разбираш ли какво ти казвам? Когато ядеш, всяка една хапка от храната ти преминава бавно и грациозно през гърлото ти. В противен случай, ти се тъпчеш и бързаш, все едно някой те гони.

Колкото по-неспокоен си, толкова си по-нервен, по-нестабилен, и се тъпчеш набързо. Забелязал ли си? Това не е самади. Яж храната бавно. Шестдесет процента от храната се смила от слюнката в устата, докато дъвчеш. Четиридесет до шестдесет процента.

Стабилност: независимо от дейността на сетивата. Патанджали говори и за други неща, като например много фино изменение на сетивата. Но дори и тогава умът участва, както и знанието. “Това, което виждам, е ябълка, това е роза, това е еди какво си и т.н…” Всичко това е много фино озъснаване на знанието за минало и бъдеще. Патанджали го нарича Савитарка.

Шри Шри Рави Шанкар – Oбразовай и избягвай хора, които извършват грешни постъпки

Избягвай хора, които извършват грешни дела – „upeksha”. Ако някой каже някаква неистина, просто го отпрати. Няма смисъл да мислиш за него. Ние правим обратното, не мислим за хората, които правят похвални дела, но мислим за тези, които правят лоши неща. Не ги игнорираме. Ние продълважаме да размишляваме върху тях.

Във всички вестници има статии за някой, който е извършил убийство или някакво ужасно действие. Цялата история и снимката на човека лъсва във вестника. Разбира се, че освен тях, в днешно време започват да се пишат и някои позитивни истории за хора. Но те са сравнително по- малко, нали? Така че, когато видиш хора, които извършват грешни постъпки, образовай ги и ги игнорирай.

Не само да ги игнорираш, но и да ги образоваш

Образовай ги, защото им съчувстваш и ги игнорирай. Иначе, ти държиш това в ума си и започваш да се притесняваш. Мислиш си, че някой не е съвършен и продължаваш да мислиш за това: „Те на несъвършени, те са несъвършени”. И ти самият ставаш несъвършен. Ти не си по- добър от тях, ти си еднакво несъвършен с тях. Ти дори си по- зле от този човек. Ти мислиш, че той греши. Мислиш, че ти си прав? Просто се погледни, твоите действия са по- лоши от тези на този човек. Запомни, че когато сочиш с пръст срещу някого „Ти сгреши”, три пръста сочат обратно към теб. Ти си три пъти по- отговорен.

Но ако престанеш да казваш ти, аз, тогава се насочваш навътре и тогава всичко е едно. Цялата лекция може да бъде в тишина. Не ти, не само аз, но всичко. Това е всичко. Това е йога, което обединява това, това, това и това!

 Maitrikaruna muditopekshanam sukhadukhapunyapunyavishayanam bhavanataschitta prasadanam

Патанджали е знаел много добре, че човешките същества имат такива чувства. Той знае, че умът не  може да има същото чувство към всеки през цялото време. Чувствата се променят и могат да бъдат развити. Така че, той казва- имай тези чувства: приятелство, състрадание, радост и щастие и избягвай грешните неща. Бъди безпристрастен- upeksha- към грешните неща.

 По този начин, chitta, или твоят ум, е приятен- ‘chitta prasādanam’ – благ, милостив. В благия ум, човек става „еднопосочен” много лесно. Упражнявай едно нещо: отдаване на едно нещо или на едно положение. Дори и това да стане много трудно, той казва, че ще ти даде още една сутра.

Практика и безпристрастност, заедно, могат да освободят ума ти

Практиката сама по себе си достатъчна ли е? Патанджали казава: “Не”. Два вола дърпат каруцата. Двете колела, които я задвижват са абхиаса (практика) от една страна и вайрагия (безпристрастност) от друга.

Какво е вайрагия?

Drishtanu shravikavishaya vitrush’asya vashikara sanjna vairagyam

Безпристрастността е състояние на господство на съзнанието, при което човек е свободен от жаждата за осезаемите, светски удоволствия.

– Йога Сутра на Патанджали

Умът галопира към света на изкушенията. Ти прост бъди в тишина, затвори очи, отвори очи или прави нещо. Къде отива ума ти? Към зрението. Ти искаш да видиш нещо някъде.

Или умът препуска към сетивата- обоняние, вкус, звук и докосване. Забелязваш ли? Или препуска към нещо, което е чул. Никога не го е виждал, но е прочел някакви мисли. Жаждата за всяко едно от тези преживявания в ума, те отдалечава от настоящия момент.

Вайрагия е когато, дори за няколко секунди, колкото и красив пейзаж да гледаш, ти казваш “В момента не ме интересува тази гледка”. Колкото и добра да е храната, ти казваш “Сега не е момента. Не съм заинтересован”.

Възвръщането на сетивата дори за няколко секунди, копнежът и жаждата за обектите наоколо, и след това  връщането обратно към Източника, това е вайрагия. Схващаш ли? Това е още едно основно изискване за медитация. Когато и да искаш да медитираш, умът ти трябва да е беспристрастен. Без безпристрастност, медитацията ти не е добра и не може да осигури почивката, за която жадуваш.

Умът ти е уморен, препускайки, и затънал в желания

Толкова е изморен. Просто погледни назад и виж колко много желания си имал. Те осигурили ли са ти почивка? Не. Те само са довели до още няколко желания и още няколко, които идвайки, дали ли са ти почивка? Не. Те само са ти дали повече, за да постигнеш повече и да се качиш на още една въртележка. Ти не си тук, а просто се въртиш в кръг. Нали знаеш, че въртележката има коне, но те не отиват никъде. Те просто се въртят в кръг на едно и също място.

Заседнал в тази илюзия, ти пътуваш мили, но не стигаш никъде. Това прави желанието с теб.

Но дори и тук има спор. “Мъдрецът е казал, че не трябва да имаш никакви желания; така че аз няма да желая нищо” е едното твърдение. Но казвайки, “Аз не искам да имам никакви желания” се превръща в още едно желание. Някои хора правят това, което си е чисто заобикаляне. Някои хора са на мисия да унищожат своите желания.